Следващите няколко часа Лили и Тери прекараха с новите си познати, а когато късно вечерта се появиха на прощалното училищно парти, у двамата нямаше и следа от страдалческите им физиономии, които всички бяха видели сутринта. Лили бе изоставила конската си опашка и тъмната й лъскава коса падаше свободно по раменете. Очите й излъчваха надежда, а върху бледата кожа се бе появила почти незабележима руменина. Тери бе подстригал косата си и лицето му бе добило волеви черти. Сякаш магическа пръчица бе преобразила двамата и предстоящата раздяла нямаше власт върху им.
─ Хей, вие там, да не са ви подменили? – провикна се по стар обичай Лено.
─ Тарзан ще спаси Джейн и двамата ще се скрият в джунглата – загримасничи покрай тях и Крас.
─ Защо не? – отговори Тери с лека усмивка.
─ Да не сте луди? Няма да правите глупости, нали? – Епъл също се беше присъединила към любопитстващите.
Лили и Тери се спогледаха и вдигнаха рамене с престорено учудване. Нямаха намерение да споделят с доскорошните си приятели каузата, която им беше дала сили да приемат неизбежната раздяла. Оливър и Луис ги бяха посветили в проекта, по който бяха работили с години. Бяха им се доверили като на равни и им бяха дали задачи, върху които да помислят, докато продължават специализираното си образование. За Лили беше по-лесно, защото тя нямаше нужда да се откъсва от обучението си и щеше да работи в пряка връзка с Луис. Но предизвикателството, което Оливър бе отправил към Тери, бе амбицирало младия мъж и той беше твърдо решен да не се остави бойните учения да замъглят ума му.
─ Започвате опасна игра – чу Лили шепот в ухото си. Касиопея бързо се отдръпна и с многозначителен жест започна да навива една къдрица на пръста си.
Лили се доближи до нея:
─ Ако някога имаш проблем на Божата планета, потърси вещерката Сола – прошепна в отговор тя.
Свистене на празнични ракети, придружено от тържествената песен за старите приятели, възвести началото на празничната заря. Фойерверките осветиха лицата на младите хора, които сред шумни викове и прегръдки си обещаваха да променят света.
Беше полунощ.
Денят на Разпределението беше приключил.

   

Разпределението /глава 1 – пълен текст/
Отбелязана с: