Има един въпрос, който винаги е вълнувал човечеството. Въпросът със стотици отговори и никой от тях достатъчно добър, за да престанем да се питаме: кои сме ние?
Дали сме деца на Вселената или творения на висш разум? Плод на естествено развитие или експеримент? Дали можем да прозрем законите на съществуващия свят или сме осъдени да следваме пътя, заложен от създателите ни? Сами ли ще останем в битието си или някъде отдавна ни очакват?
Преди четвърт век идеите за праисторически контакт не се ползваха с особена популярност. Опитите да бъдат подплатени с факти бяха трудно допускани и често иронизирани.
Днес всички говорят за извънземните от древността. Свързват ги не само с пирамидите, неразшифровани текстове и необясними находки, а и с библейските писания. В този ред на мисли възниква въпросът дали не изпадаме от едната крайност в друга. Дали всяка легенда от древността е спомен за извънземен контакт? Дали всяка драсканица в пещера е портрет на звезден посетител? Дали всеки преобърнат камък крие вълшебна енергия, достъпна само за избрани?
Не знам за теб, драги читателю, но аз вярвам, че отговорите са някъде пред нас. Не можем да ги видим, защото те са прости, а ние упорито усложняваме задачата. Както казва един от героите: „Може би гледаме уравнението наобратно и затова не успяваме да го прочетем.“
Е, нека се опитаме да погледнем на света с други очи. Да надникнем в едно възможно бъдеще и да потърсим заедно едно възможно минало.
И нека не забравяме, че задачата може да има повече от едно решение.