Признавам, изкушението да избягам в приказните светове на фентъзито беше голямо. Рицари и принцеси, крале и магове, коне и метли. Добрите са бедни и накрая печелят съкровището. Злото губи короната и властта. И, разбира се, красавицата. Краят (в повечето случаи!) е предизвестен, а обосновка за съществуването на същества и физични закони не е необходима (тук изключвам световете и магичните системи на Брандън Сандерсън).
Планирах „Каменни трохи“ като твърда научна фантастика. Затова в книгата няма да откриете рицари, елфи и вълшебни пръчици. Змейовете и самодивите предпочетоха горите Тилилейски. За добро или зло, още в първа глава стана ясно, че приключенията ще надделеят. Все пак героите бяха предупредени да не ламтят за библейски реликви (без друго са на изчерпване!).
Сигурно сте скептични. Още едни приключения в космоса?
Да не забравяме, че добрата стара фантастика не се изчерпва само с космически кораби и светлинни мечове. Дори не и с утопични или апокалиптични прогнози за бъдещето. Тя ни дава възможност да погледнем по неочакван начин към добрите и лошите страни на настоящето. И да видим живота си като причудливо отражение на лъч светлина в стените на кристал.
Светът на „Каменни трохи“ е привидно идиличен.
Има ли един подреден и скучен свят заешка дупка?
Ще разберете, ако тръгнете по пътеката от каменни трохи.