Бе единствената планета, на която Академията не беше една. Наистина, Училището, което даваше общото образование на младите хора и завършваше с разпределението им, беше едно-единствено и в него преподаваха учители от Земята – както във всички останали светове. Но за специализираното обучение след Разпределението всяка религия бе изградила своя Академия, в която да подготвя своите вярващи за житейския им път.
Хората на планетата бяха разделени – както някога са били на Земята, а може би и по-силно, защото преди Разселването на Земята е имало както вярващи, така и невярващи. Последните със сигурност са се опитвали да се сближат със себеподобните си. Но в света, в който бе попаднала Касиопея, идваха само вярващи. И изолацията между отделните религиозни групи бе пълна.
Направлението, което получи Кая, бе за Мъгливия остров. Стори й се подходящо название, тъй като все още нямаше обяснение защо бе изпратена именно тук. Не вярваше нито в измъчения бог на Мери-Ан, нито в този на дългобрадите, сластно усмихващи се мъже, с увити кърпи по главите, нито в многоръките статуи, обкичени с цветя, нито в очевидно мрачния идол на хората с черни кожени дрехи и мъртвешки гримирани лица.
На Божата планета не ползваха въздушен транспорт. Не се доверяваха и на роботите. Почти всички дейности се извършваха от хора и животни. Селището, разположено около Входната точка, обслужващо пътниците на тунелното трасе, наричаха Преддверие.
Преддверието беше нещо като транспортен център, единственото място с удобен превоз към отделните Свещени земи, територии на различните религиозни общности. Може би затова и Училището се намираше тук – удобна спирка за учениците от всички краища на планетата, както и за техните родители.
Докато пребиваваха в Преддверието, хората се настаняваха в някой от хотелите, които – колкото и странно да звучеше за чужденците – подбираха гостите си не на религиозен, а на йерархичен принцип. Имаше хотели за висши жреци, за средна категория жреци, за “почитани” и “обикновени” жители.
Ползването на електронни комуникации на Божата планета не беше надеждно. Повечето от общностите ги бяха заклеймили като изделия на злото. Единствено вещерите и жителите от Мъгливия остров се доверяваха на технически устройства.
Фактът беше в известен смисъл парадоксален, тъй като именно тези две групи притежаваха знания и умения за невербално общуване.
Колкото и изолирани да бяха отделните общества, те осъществяваха контакт, обменяйки продукти от собствените си производства. Разплащанията се извършваха с едели – блестящи редки минерали, които се обработваха допълнително до получаване на определени форми. Различните цветове и форми имаха различна тежест при обмена. По неведоми пътища жреците бяха уеднаквили стойността на камъните, така че на Вселенското тържище, разположено в северните покрайнини на Преддверието, привържениците на различни богове се кланяха пред едни и същи камъни, които им предоставяха средства за живот.
„Каменни трохи“, Глава IIІ: Мъгливият остров
─ По време на Разселването – започна Джурана – имало група хора, които никой не искал в своя свят. Те били странни, били различни – някои местели прибори с ръце, други отгатвали мисли, трети променяли настроението на околните според собственото си. Най-различни хора, с най-различни и странни за другите умения. Да, имало мнозина измежду тях, които лекували с ръцете си. Имало други, които давали диагноза на пациенти от разстояние. Имало и такива, които предвиждали бъдещето…
─ Врачки? И вещици, които правят магии за любов?
─ Насмешката е неуместна. Както казах, никой свят не ни е искал. Смятали са, че с параспособностите си можем да разрушим обществата им – да ги караме да вършат неща, които не искат, да крадем идеите им… На Божата планета се оформили различни затворени общества, всяко от които и досега не иска да знае за другите. Чиновниците на Земята, отговорни за Разселването, решили, че това е идеалното място – вярата играе основна роля в живота на хората, а тези, които не се побират в рамките, са еретици, магьосници и други презрени същества. Били сме изолирани. От онова време до днешни дни Училищата следят най-строго появата на такива като теб и ги изпращат тук. А ние се грижим да поддържаме имиджа си на страшни и опасни хора. Случвало ли ти се е да знаеш какво ще се случи? Да си сигурна в изхода на някое събитие, без да знаеш защо?
─ Никога не съм и помисляла, че може да имам… особени способности.
─ Не са ли ти казвали, че имаш страхотна интуиция?
─ Сега като се замисля – да. Но интуицията не е… Или греша?
Мерлинът се усмихна:
─ Твоето не е просто интуиция, Кая. Имаш много да учиш.
„Каменни трохи“, Глава IIІ: Мъгливият остров
