За разлика от Бойна звезда Хайтек не принадлежеше към първоначално заселените светове. Обособяването му се оказало едно добро решение за технократите, защото теоретиците и творците на Да Винчи отказвали да припознаят интелектуалните им занимания наравно със своите, а чиновниците в земните институции, гръмко назоваващи себе си „управленски елит”, често ги разглеждали само като … „майсторите на роботи”. Тъй като самата роботизация все по-често ставала тема на спорове, прехвърлянето на роботите и техните майстори в отделен свят бил най-разумният изход за всички в онзи момент.

Век по-късно мнозина от противниците на технократите щели да отчетат изолацията им като грешка. Светът на Хайтек събрал умовете, осигуряващи техническия напредък на цялата цивилизация. Инженери, програмисти, приложни физици и химици; технически гении и несломяеми експериментатори, специалисти в поддръжката на транспортни и комуникационни системи и, разбира се, разработчици на нови технологии – отдавна никой не си представяше оцеляването на човешката раса без тях. Поръчките никога не секваха, а връзките на планетата с Индустриалните луни бяха по-силни от тези на всички останали светове. Жителите на Хайтек често се отправяха към луните, но по работа, а не за изпълнение на наложени наказания.

Хайтек беше свят, с който се съобразяваше дори Земята.

За всички, които следяха отблизо живота и развитието на обществото там, беше ясно, че е въпрос на време някои от жителите й да преоткрият най-зорко пазената тайна: тайната на Тунелите. Земята се беше погрижила да запази за себе си откритието на своите Пионери. Всички документи, записки, дори легенди, свързани с тях, бяха унищожени или преработени така, че да не дават никаква полезна информация на евентуалните читатели, зрители или слушатели. Самата поддръжка на Тунелите беше силно роботизирана, а там, където се налагаше намеса на човешки фактор, знанията се предаваха по наследство, ограничени в тясната общност от няколко фамилии. Така всеки, който се захванеше с тунелите, трябваше да започне от нулата. Или още по-отдалече – защото никой не пазеше първоначалните параметри и изходните позиции за пътуване през пространството.

„Каменни трохи“, Глава IІ: Мечтатели
 

Хайтек
Отбелязана с: