След Разселването основната част от учените – с изключение на инженерните и технически специалисти – била съсредоточена на Да Винчи. Създадена била една единствена Академия на науките и изкуствата.
Тъй като някога, преди Разселването, учените били пръснати в различни университети на Земята, те изградили сложна система от научни степени, които гарантирали постигнато ниво на знания в съответната област. Званията създавали йерархия в академичната общност и имали смисъл при определяне пълномощията и функциите на преподавателите в университетите. На новата планета хората с научни интереси имали пълна свобода, но не получавали възнаграждения и нямало пред кого да се доказват, затова йерархичната система от звания постепенно се разпаднала. Всеки можел да заяви желанието си да обучава студентите за дадена година или даден клас, както и да се откаже в края на учебния курс. За да се различават преподавателите от специалистите, занимаващи се единствено с научна дейност, била създадена титлата “акад”. Тя обаче нямала нищо общо с някогашното звание “академик”. Била само временно означение за специа-лист, който се занимава с преподавателска дейност в Академията.

Студентите прикачали към титлата и съкращение на предмета, по който преподавал съответният акад. Така математиците се превърнали в мат-акади, историците в ист-акади, архитектите в архи-акади – за разлика от археолозите, които се превърнали в архо-акади. За творческите специалности като музика, поезия, драматургия и други изучавани изкуства, въвели само едно определение: арт-акад.

Преподавателите по изкуствата при напускане на Академията се оттегляли при останалите творци в провинция Аполония, разположена на брега на Големия океан на Да Винчи.

Учените, които искали да работят на спокойствие, се установили в умерените горски ширини и нарекли мястото провинция Верн.

„Каменни трохи“, Глава IІ: Мечтатели
 

***

Всеки студент, който след завършване на образованието си смяташе да работи извън Академията, трябваше да се регистрира в съответния Провинциален център, разположен на пътя към Входната точка. Заявките даваха възможност на роботите да построят навреме къща за новия жител на планетата.
Всеки гражданин на Верн от своя страна трябваше да работи по избрана от него тема, като периодично отчита резултатите. Тези, които не успяваха да започнат или довършат собствени проекти, получаваха задания от останалите светове.

Ботаниците най-често работеха за Звездна градина, историците и психолозите – за Божата планета, математиците и физиците за Хайтек, химиците – за Бойна звезда. Архитектите получаваха задания от всички планети, което им даваше възможност да налагат определени стилове. Художествените творби се търсеха най-много от Земята, докато философските прозрения рядко напускаха собствената им планета.

***

─ Административните длъжности в Провинциалния център на Верн също се вкарват в списъка със заявките – поясни Луис.
─ Искаш да кажеш, че можеш да изтеглиш длъжността “Кмет на Верн”? – учуди се Лили. Стори й се несериозно, но той й обясни, че това е единственият начин да имат административно ръководство на провинцията, тъй като никой не искал да се занимава с тези дейности.
─ А в Аполония? И те ли теглят чоп?
─ Не, те държат на древната демокрация или поне така, както си я представят. Всяка гилдия си избира представител, който да участва в Съвета на Аполония. Когато някой има проблем, той го поставя пред съответната гилдия. Ако там не може да бъде решен, се свиква Съветът, а при заплетени случаи, чувал съм, били свиквани и общи събрания на гражданите.
─ С такава структура не губят ли твърде много време в разисквания? – продължаваше да разпитва тя.
─ Напълно си права – потвърди той. – Затова са си построили достатъчно голям амфитеатър, където да заседават. Трябва да им признаем, че понякога разискванията са по-добри от драматичните представления. Пожелавам ти да имаш път натам. Ще ти бъде интересно.

„Каменни трохи“, Глава IІ: Мечтатели

 

Да Винчи
Отбелязана с: