Откакто се беше завърнал, Шандо не можеше да се отърве от усещането, че светът около него се е променил. Стопанството на жрец Малчери беше все така процъфтавящо, но хората сновяха из него с необяснима подтиснатост. Част от слугите бяха нови – старите били сполетени от серия смъртоносни инциденти. Предполагали, че изчезването на иконома също е свързано с трагична злополука, макар че не успели да открият тялото му. Внезапното завръщане бе изиграло ролята на добрия знак, за който се молели през цялото време.
Вещерката не беше се излъгала – послушанците на жрец Малчери бяха открили Шандо още на следващия ден и тържествено го бяха върнали у дома. Там той разказа около петдесет пъти историята как тръгнал да помогне на господарката си и как на Земята я арестували за някакви нарушения. Той успял да се скрие и добри хора му помогнали да се прибере, но бил толкова изтощен, че едва се добрал до свещения бряг. Не посмя да отнеме надеждата на семейството – не спомена нито обвиненията, нито присъдата. Не намеси и името на звездния граничар – страхуваше се да не разпали стари въжделения или въпроси.
Задоволил любопитството на околните и уверил ги, че просветената е жива и здрава, той с настървение се залови за работа.
За свое разочарование забеляза, че, въпреки добрите новини, мрачното настроение продължаваше да тегне над къщата и реала на Малчери. Отдаваше го на скорошните загуби и преживените нещастия, но след първото си посещение на Тържището разбра, че подозрителност и униние бяха завладели не само техния реал.
Част от редовните продавачи липсваха, а останалите сякаш се интересуваха повече от вида на купувачите, отколкото от реални сделки с тях. Стоките или бяха намалели, или предлагането им не беше толкова бляскаво, както преди. Във въздуха витаеше усещане за наближаващо зло. Шептешком произнасяните думи за края на света го преследваха и в натруфените павилиони на последователите на лунния сърп, и в отеснелите пазарници на цепнатооките синове на небесния ред, и в окадените стаички на събратята му от Инисиалната църква. Дори готиканите, тези невъзмутими деца на гарвана, бяха обхванати от общите страхове:
─ Няма да пусна повече децата си в Училището! – заяви му тредман Менсън, наследник на първия готикан, издигнал павилион на Тържището. – Никога не съм виждал смисъл в онова обучение, сега вече знам защо. Маски, драги ми Шандо, там има само маски! Ти би ли искал маски да учат детето ти как да бъде човек? Бащите ни са дошли тук, за да основат нов и по-добър свят. И да пукна, ако позволя на някакви тъпи човекоподобия да унищожат тази мечта!
Емоционалният изблик на тредмана не беше единствен. Шандо все по-често ставаше свидетел на подобни думи и закани. С изненада установи, че дори жрец Малчери говори в проповедите си за маскираното антикръстно зло, опитващо се да отклони верните послушанци от пътя им.
Забеляза също, че на службите идват нови хора. Откъде се появяваха, къде изчезваха след това – така и не разбра. Понякога се заглеждаше в бродещите из реалите пилигрими, които се бяха превърнали в почти единствените пътници по шосетата. Срещайки очите им, неизменно изпитваше усещане за огледален образ. Но най-страшно беше, когато след подобна среща променяше посоката и тръгваше по дела, които не беше планирал. В такива моменти си спомняше за странностите на бившите си спътнички и в душата му се прокрадваха неясни съмнения.
