Около час по-късно във всички Градски центрове по обществена безопасност бе добавен запис за издирване. Описанието на нарушителите беше доста приблизително, тъй като екипът за бързо реагиране не бе успял да ги фотографира. За сметка на това четиримата неизвестни бяха обвинени в нерегламентиран престой в защитен район, предизвикване на безредици, повреда на гражданско имущество и – засега – в непредумишлено убийство. Появата им – не без основание – се свързваше със скорошните събития в Тунелния център, а странният начин, по който се бяха изгубили, засилваше подозренията, че става въпрос за едни и същи хора.
Оцелелите служители на реда не бяха алармирали навреме за извънредната ситуация. Бяха се съвзели малко след изчезването на бегълците. Кратък оглед на околността ги насочи към единственото възможно укритие и те се спуснаха в пясъчния кратер, образуван от самовзривилия се транспортер. Нямаха представа как точно се беше случила катастрофата, но бяха убедени, че отговорността за нея носят наглите пътешественици. Макар целта на присъствието им при Голямата тройка да оставаше неразгадана, смъртта на издирвачите ги беше превърнала в нарушители. А това бе достатъчна причина да бъдат преследвани.
Тъй като екипите за бързо реагиране не се интересуваха от археология, те прекосяваха по-бързо залите на подземната сграда. Интересуваха ги единствено следи от нарушителите. Когато откриха “комина”, се разделиха на две групи. Първата започна методична обиколка от етаж на етаж, докато втората се спусна направо към дъното на шахтата.
За разлика от бегълците, които можеха да разчитат единствено на собствените си способности, преследвачите разполагаха с оборудване, което им позволяваше да се придвижват без особени трудности и импровизации. То им даваше допълнителна увереност, че изчезналите не могат да им се изплъзнат.
Тази самоувереност им изигра лоша шега.
В дъното на шахтата, след като прекосиха малкото помещение, към което водеше тя, откриха проход, свързан с останалите галерии от и към пирамидите. Нещо повече – откриха парче от обгорена дреха и леща за нощно виждане. Не можеха да знаят, че Дюк ги беше захвърлил там напълно съзнателно, имайки предвид “сигурния изход”, за който бе споменала Кая.
Откритията накараха издирвачите да прекратят обиколките по етажите и вкупом да се насочат към лабиринта от подземни тунели. Някои от тях водеха към пирамидите и залите под сфинкса, други излизаха на повърхността на километри от началната точка. Но колкото и да се стараеха и въпреки подкрепленията, които получиха, за да изследват всеки възможен ръкав на лабиринта, не откриха и помен от нарушителите.
На оглавилия операцията Джи Кей Морс, ветеран на издирващ екип Алфа Сигма 902, не му оставаше друго, освен да състави запис за всички градски центрове.
