— Нямаме време за губене — мърмореше недоволно Луис. За стотен път преглеждаше записките си в опити да се отърси от нелепото откритие. Наистина ли бе допуснал непростима грешка? Нима се бе подвел по всеобщата хипноза за мистификация на Голямата
Земята: Градът на миналото /глава 6/
Малкият панорамен гравиплан с прозрачен корпус плавно се носеше над повърхността. Пейзажът под него се променяше. Ако човек присвиеше очи, отделните картини можеха да се слеят в непрекъсната жълто-сиво-кафеникава пътека, сякаш нарисувана с криволичещия замах на досадéн художник. Запустелите, обезводнени