Според всеобщото мнение на преподавателите си, Паскал Амол беше един от най-надарените математици, когото бяха обучавали. За съжаление на всички той беше доказано хиперсоциален.
Терминът се беше появил на Да Винчи като определение за граждани, чието поведение влизаше в разрез с общоприетите норми. По правило хиперсоциалните наблягаха на развле-кателната страна от живота. Рядко довършваха проектите си или се занимаваха с теми, които задоволяваха единствено и само личното им любопитство, без да обогатяват с нищо съответната наука или изкуство. Поради естеството на работния процес, много по-лесно беше да различиш един такъв тип във Верн, отколкото в Аполония.
Затова не беше изненадващ фактът, че Паскал бе получил характеристиката си докато следваше в Академията. Още на третата година от обучението безспорният талант на младежа, довел го от родния Хайтек в света на учените, бе насочен не толкова към овладяване на преподаваната материя, колкото към търсене на алтернативни решения за нея. Увлечението му по живописта, от друга страна, го подтикваше към контакти с връстниците от Аполония.
След дипломирането си той избра тема, свързана с геометрията в картините на постбитовизма. Темата позволяваше да разположи жилището си както във Верн, така и на територията на артистите. Паскал не се поколеба да избере слънчевото крайбрежие.
Бяха изминали няколко години, през които никой от състудентите и преподавателите му не беше го виждал, а темата му стоеше все така отворена в Провинциалния център.
Истината бе, че като студент той многократно бе прониквал в оценяващите машини, предимно за да удължи сроковете за предаване на учебните си проекти, но тези мигове от живота му трябваше да останат само слухове. Първо, защото с действията си беше нарушил не един закон и второ, защото за да влезе в компютрите, се изискваше нещо повече от математически гений. Но той не можеше да сподели тези тайни с неочакваната си гостенка. Всъщност не можеше да ги сподели с никого, дори с най-близките си приятели.
„Каменни трохи“, Глава ІV: Гости
